Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014
Улицата на тъгата
полето. Лъчите на юлското слънце попиваха в матираната боя, за да подсилят ефекта на безумно светещите в ранния следобед фарове. Вътре имаше двама мъже и едно момче на видима възраст около шестнадесет-седемнадесет години. То се возеше на задната седалка, държащо чаша студена безалкохолна напитка и вперило апатично поглед през прозореца към бързо сменящия се пейзаж. Правата му кестенява коса се спускаше почти до очите. Носеше сива тенис фланелка и светлосини бермуди. Слабото му тяло и облеклото му го правеха да контрастира с мъжете на предните седалки. Шофьорът на колата беше едър с гладко избръсната глава и едвам покарала гъста брада. Вратът му се сливаше с раменете, а ушите му бяха сраснали почти с издутите бузи. Носеше тъмни, широки очила с метална рамка, които изцяло покриваха широкото му лице. Огромни провиснали бицепси се показваха под късите ръкави на прилепнала бяла риза, разкопчана, така че да се вижда дебелата златна верига, висяща върху гърдите. Беше обут в тесни, черни панталони и леки бели мокасини, с които натискаше напористо педалите на газта и спирачката, така че се очертаваха огромните му бедрени мускули.