Резултати от литературен конкурс "Пламъкът на живота" 2014

В деня на годишнината от смъртта на Пламен Горанов, обявяваме резултатите  от литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014, посветен на извършените саможертви като протест срещу безобразията в България.

В конкурса са приети произведения от 12 автори, като 9 са нови.

Жури в състав Ружа Велчева, проф. Чавдар Кръстев и Петър Загорлиев определи следните резултати от конкурса:

Първа награда на "Групата за социална поезия и художествена проза" е за

Кирил Ценев-Партилан - Да, луди сме–като Джордано Бруно

Грамоти "Избор на читателите" за:

Антоанета Александрова - Будни...

Донка Колева - На Пламен Горанов и последователи...

Грамоти "Художествено майсторство" за:

Стоян Вълев - Миг преди смъртта

Габриел Герасимов - С факела на Пламен

 Всички произведения участвали в конкурса са издадени като електронна книга http://plamen2014.blogspot.com/

 

 

 

Кирил Ценев-Партилан - Да, луди сме–като Джордано Бруно

Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014

 

 Да, луди сме – като Джордано Бруно

 

На дръзките понякога се случва да изгорят докрай, и в този пламък-да се превърнат в път... Поклон пред Пламен!

Знай - този свят не жали пеперудите
на нашите несбъднати мечти,
затуй и често казват ни, че луди сме,
задето все около кладите кръжим...

Да, луди сме – като Джордано Бруно,
що виждаше сред мрака Светове –
и бързаме да кажем и на другите...
И затова по кладите горим.

За дързостта пред всички да твърдим,
че срещаме се в будните си сънища
със други като нас... И че летим.

Превръщаме се грубо в Слънца мънички,
разпръскваме искрици сред нощта
и щом ни стъпчат, ни превръщат в друмища.

Кирил Ценев-Партилан

Преслав Пенев - Името ми е Огън

Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014

 

Името ми е Огън

 

Името ми е Огън, горя
Абсорбирам мизерията на хората
Храня се с лошото и отделям добрина

Името ми е Огън, горя
Топля отвън, а как се разяждам отвътре
Изгарям когато съм гневен, а топъл и нежен и жълт

Името ми е огън, горя
Любовта ми е близка приятелка
Тлея бавно срещу омразата, с искреност ще те опожаря

Името ми е Огън, горя
Преодолявам всички прегради
Убивам лъжата, а истината пазя с пламъци

Името ми е Огън, горя
Разказвам истории вечер
За храброст и дълг и за хората

Името ми е Огън, горя
Реагирам химически на лицемерието
Окислявам усмивките и втечнявам гурлите в сълзи

Името ми е Огън, горя
Пърля настръхналите косми на похотта
Покорявам те с разумът си, без съжаление за страстта

/огънят на вътрешната ни революция или ще ни изпепели или ще ни жигоса до лудост или ще ни нагрее до бяло, за да ни кали но няма да загасне/

Преслав Пенев, 21 март 2013г.

Петър Налбантов - Пламък гори и в жив ме превръща...

Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014

 

Пламък гори и в жив ме превръща...

 

Пламък гори и в жив ме превръща.
Сърцето кипи от сила могъща.

Пламък разпалва заспалата ярост.
Събуждам се гневно от немощна старост.

Пламък говори към бунт ме подтиква.
Вулканът на болка отвътре изригва.

Пламък в тъмата пътя показва.
Неправдата алчна фатално прорязва.

Пламък блещука в очите на всеки.
И нямаме нужда от фалшиви утехи.

Пламък разтапя леда на лъжите.
И с кофи вода не ще го угасите.

Пламък ми дава възможност да дишам.
Със смелост напред към съдбата да тичам. 

Пламък е символ на горящата страст.
Събаря от трона мерзавската власт.

Пламък е полъх южен и топъл.
Студено мълчание пред стона и вопъл.

Пламък е огън,саможертва велика.
Пред олтара на Бога за робската клика.

Пламък са тези,които горяха.
Пример за всички,дето мълчаха.

Пламък е кръст на върха на Голгота.
Пламък е устрем,пламъкът на живота.

Петър Налбантов, 19 февруари 2014г.

Донка Колева - На Пламен Горанов и последователи...

Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014

 

На Пламен Горанов и последователи...

 

Не съм ви забравила,няма да мога,не искам и няма, няма, как!
С болка огромна, от "огън"- ви нося, аз ,зад душевния праг!

Пламен-във факел жив се превърна, за да изгрее като звезда!
Живот не пожали,за да се върне -в душите ни- като светла следа.

Мили момчета,рожби сте мои ...В сърцето ми вечно -имате дом!
За свободата-народни герои!За саможертвата-слава!Поклон!!!

Донка /Дони/ Колева
18 януари 2014г.
гр.Провадия

Наско Илиев - Улицата на тъгата

Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014 

Улицата на тъгата

Луксозен черен автомобил се носеше по криволичещ, двулентов път през
полето. Лъчите на юлското слънце попиваха в матираната боя, за да подсилят ефекта на безумно светещите в ранния следобед фарове. Вътре имаше двама мъже и едно момче на видима възраст около шестнадесет-седемнадесет години. То се возеше на задната седалка, държащо чаша студена безалкохолна напитка и вперило апатично поглед през прозореца към бързо сменящия се пейзаж. Правата му кестенява коса се спускаше почти до очите. Носеше сива тенис фланелка и светлосини бермуди. Слабото му тяло и облеклото му го правеха да контрастира с мъжете на предните седалки. Шофьорът на колата беше едър с гладко избръсната глава и едвам покарала гъста брада. Вратът му се сливаше с раменете, а ушите му бяха сраснали почти с издутите бузи. Носеше тъмни, широки очила с метална рамка, които изцяло покриваха широкото му лице. Огромни провиснали бицепси се показваха под късите ръкави на прилепнала бяла риза, разкопчана, така че да се вижда дебелата златна верига, висяща върху гърдите. Беше обут в тесни, черни панталони и леки бели мокасини, с които натискаше напористо педалите на газта и спирачката, така че се очертаваха огромните му бедрени мускули. 

Румяна Дюлгерова - Разпятието на един народ

Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014 

 

Разпятието на един народ

 

Навярно някой друг
ще сее макове,
ще изучава Андромеда,
ще се прицелва в атоми
и Космоса ще гледа.
Ще е влюбен навярно
до пръсване.
И звезди ще разгаря-
до ново възкръсване.
А аз- ослепяла от питане
ще се крия във стихове
разпъната
гневна
разнищена
безнадеждно орисана
до невъзможност
дълбаеща
заровени истини.
Да търся разголена,
мечтана човечност
във тази абсурдна
и грешна вечност.
И моля чрез живо разпятие
Бог да премахне
туй страшно проклятие-
заложен погрешно вътрешен код
на тоз славен,безправен народ!
....
И ето го Пламен - обрече живота си!
Огнено разпятие - в името на народа си!

Румяна Дюлгерова, 25 януари 2014

Пламен Димитров - Живи факли

Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014

Живи факли

 

C Am F C G
Виж факлите в нощта, в тъмната вода, зловещ отблясък.
C Am F C G
Сам, в горест и тъга, в края на деня животът гасне.

Пр
Am F Fm Fm6 C G
Смърт или свобода, клетвата, честта, ечи завета.
Am F Fm Fm6 C
Горд дух е озарил мрака на нощта, в тъмата свети.

Спри, жертвите мълвят, няма път назад в живота жалък!
Там новата зора, с вик за свобода, зове / ни БРАТЯ / в АТАКА /!

Пр
Смърт или свобода, клетвата, честта, ечи завета.
Горд дух е озарил мрака на нощта, в тъмата свети.

Ден, слънчев майски ден, чуй във утринта звънът камбанен.
Свят и непобеден, слял се с вечността ни гледа ПЛАМЕН!

Пр
Смърт или свобода, клетвата, честта, ечи завета.
Горд дух е озарил мрака на нощта, в тъмата свети.

Пламен Димитров, 14 март 2013г.

http://www.youtube.com/watch?v=prqqACKlW0Y

http://www.youtube.com/user/Justy520101/videos?view=0&sort=dd&shelf_id=1

Людмил Димитров - Февруарска палитра

Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014 

Февруарска палитра

 

На Пламен

Червени боклуци,
сини сливи
и кафяви лайна

ни пращат всеки ден
за зелен хайвер.

А ние сме още
с жълто под човките...

Но не спираме да рисуваме
по черните страници
на историята

белите си надежди
за светло бъдеще.

Със сивите пръсти
с безцветните сълзи
и с огъня в сърцето

на поета романтик.

Л.Д. Людмил Димитров
01.02.2014

Габриел Герасимов - С факела на Пламен

Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014 

 

С факела на Пламен

 

Ще има вечно слънце и звезди.
Деца невинни ще закриват с цвете
пробойните на слепите очи,
а огъня ще гасят ветровете.

И в стихналата утринна омара,
сред спомени с настръхнал лик,
лелеяна надежда пак ще кара
подтиснатите да въздигат вик.

Дочакала разпукване зората
ще възроди от огън и от камен
напиращата болка на тълпата.
И пак ще лумне с факела на Пламен.

Габриел Герасимов
София
22.01.2014 г.

Стоян Вълев - Миг преди смъртта

Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014

 

Миг преди смъртта

Варна не е град, а простичкото желание на Бог да напише стих. Успял е и съединил в едно пулсиращо цяло морето и земята.

Морето хората нарекли Черно, а градът носел много имена, последното от които е Варна.

Дамян винаги се бе опитвал да възкачи над ширналото се безбрежно море – тази бе причината да се влюби в алпинизма.

Тази любов бе отчаяна и несъкрушима. Когато настъпи ужасът, наричан Демокрация, а всъщност си бе див капитализъм, и всичко се превърна във стока, Дамян намери своето мъничко спасение пак чрез алпинизма.

Катеренето от хоби и страст, се превърна в работа, защото, оказа се, също можеше да носи пари – принуден бе да го приеме и привърза алпинизма към бизнеса – сградите имаха покриви, по които никой не искаше да ходи, в града имаше огромни дървета, които трябваше да напуснат живота, а градът бе вече плътно застроен и някой трябваше да им осигурява достолепна смърт – без разрушения за околните сгради.

Тодор Божков - В памет на Пламен Горанов

Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014 

В памет на Пламен Горанов

В пламък, разпален от лъчите на решителността,
съзнателно ти пожертва своята снага,
за да се слави името и свободата на града
като унизи завинаги лицето на властта

С лъч усмивка, трепет мил
ти показа своя огнен стил,
светлина и мрак вкопчани през деня
и капчици на майчина сълза

Но тази мълчалива каменна снага,
изпъстрена от плочките на властта
и за миг не се самоосъзна
а втълпи на всички нотките на лудостта

С фотоапарат и обектив в ръка
познат ни от ладшафта на деня
ти остана в нашите сърца
като бореца срещу кражбата и несправедливостта

Тодор Божков, 21 януари 2014г.

Антоанета Александрова - Будни...

Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014

Будни...

Окупирани, окупиращи, будни,
спящи, не мигващи, блудни...
Вярващи, искащи, можещи,
търсещи, траещи, доблестни...

Мълчащи, крещящи, знаещи,
чуващи, глухи, нехаещи...
Съдещи, вярващи,безразлични,
личности, сборни, безлични...

Длани, очи, гласове,
смирение, страх, бесове...
Правда, права, свободи,
подлост, мълва, тъжноти...

Новости, век , политика,
общност, Европа, светлика...
Облака, слънцето, бурята,
болката, надеждата, хулата...

Нетърпение, неправда, не искане,
раждане, вулканичност, истина...
Човечност, сърдечност, мечта.
Всесъжение – пост! Вечността!

25 януари 2014 г.

Антоанета Александрова

Обявяване на конкурса - Пламъкът на живота 2014

"Група за съвременна социална поезия и художествена проза" обявява - литературен конкурс:

"ПЛАМЪКЪТ НА ЖИВОТА"

в памет на Пламен Горанов и другите жертвали живота си като протест срещу безобразията в България.

Приема се едно авторско произведение (поезия или проза), изпратено на адрес revcult.bg@gmail.com или в групата https://www.facebook.com/groups/socpoetry.bg/ като е заявено от автора участие в конкурса. Създаването на ново произведение е преимущество. Конкурса приключва на 20 февруари 2014 година.

За всяко прието произведение се изработва "картонче" с името на конкурса, автора и произведението, които се публикуват в групата. Победителите се определят от броя събрани харесвания на тези картончета и от тричленно жури.
В края на конкурса ще бъде публикуван електронен сборник.

Правата върху текстовете принадлежат на авторите им и са защитени с Криейтив Комънс лиценз.
http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/